Filed Under — История

lazio-1973-1974.jpg

Лацио 73-74

Романцо Криминале, или “криминале“, така може да се опише обстановката в Лацио в началото на 70те години. Оръжия и сбивания, това са заниманията на играчите на Лацио, когато не са на футболното игрище, а понякога и когато са на него.
Една най-обикновена вечер в живота на Серджио Петрели. Вечеря в ресторанта на хотела, бърза спирка на бара и директно в хотелската си стая където наблюдава спокойно падането на нощта. В леглото си младият италианец държи любимата си играчка – “Магнум .44“, цели се в прозореца после в огледалото и накрая решава да отнесе лампата. “Мързеше ме да стана за да загася осветлението“, обяснява той на камериерките на сутринта. Когато не се упражнява в стрелба, Серджио играе ляв бек Лацио в първата половина на 70те. Отбор, в който да носиш желязо под якето, е също така естествено, като да тичаш по крилото или да правиш центрирания. Отбор, в който изразът “стрелям към врата“ може да е двузначен.

“От отбора ни изпращаха на лагер далеч от Рим всеки петък и събота за да се подготвим за неделния мач. Играчите си носеха пистолетите и си прекарваха времето в стрелба по бутилки, а понякога и по птици.“, разказва Луиджи Мартини, един от малко играчи без оръжие. В неделя, тези своеобразни каубой пуснати на терена се превръщат във футболисти изгладнели за победи. Изкачили се от Серия Б в Серия А през сезон 72-73, те се превръщат в първия отбор спечелил титлата като новак в Серия А, а също така печелят първата титла в историята на Лацио (73-74).

Тоталния футбол 2 години преди Холандия

maestrelli.jpg

Маестрели

За да разберем как един новак в Серия А, без звезди и без история, успява да надвие именитите и богати съперници, трябва да погледнем към един човек – Томазо Маестрели, треньор, директор, психолог и ментор на отбора. Посредствен играч и никому известен треньор, Маестрели прави своя първи голям успех с промоцията на римските орли през 1970. В тактически план той не подражава на италианското катеначио, а вместо това гледа жадно към Бразилия и Унгария от 54-та. Окупирал треньорския пост през 1970 на мястото на Лоренцо, Маестрели логично решава да революционира тотално отбора. Той умело подбира новите си играчи. Първо към отбора се присъединяват Джорджо Киналия и Пино Уилсън, и двамата от Интернаполи, който се оказват пълни психопати посяващи терор по всички терени на Серия А. След тях в отбора идват Мартини, Пуличи, Фрусталупи и не на последно място Ре Чекони, странен полузащитник албинос с прякора “Русият ангел“.

re-cecconi.jpg

Ре Чекони

Основна цел : унищожаването на Ботуша. “По онова време в Италия се играеше спокоен футбол, а ние тичахме постоянно и навсякъде. Чували ли сте за тоталния футбол? Ние го играхме 2 години преди холандците да го покажат на Световното през 74та“, разказва вратарят Феличе Пуличи.
Изключително важно е да се обърне внимание на подхода на Маестрели, който се грижи в групата да витае омразна атмосфера. “Ще бъда кратък, в отбора всички се мразеха. Имаше 2 банди, което беше добре защото съблекалните бяха разделени в две сгради. В едната банда бяха Киналия, Уилсън, Одди и Петрели, които бяха силно индивидуалисти и се бореха да бъдат звезди, а от в другата Мартини, Ре Чекони, Галаскели доста по-колективни и по-малко луди.“, разказва стражът на римляните, “А аз? Никой не ме искаше в своята банда, все пак бях вратар, с една дума боклук за тях.“, допълва той. За да се изобрази атмосферата в Лацио, една случка е напълно достатъчна. При гостуването си на Интер, по време на мача Киналия изведнъж превърта, засилва се и връхлита с крака напред в стил Кантона срещу съотборника си Д‘Амико. Причина, няма такава, просто от прекалената емоция. Но по-лошото се случва по време на тренировките. “Нямахме физическа тренировка, нито тактическа, само играхме помежду си. Треньорът ни нахъсваше, докато не започнем да се караме в съблекалнята след това ни даваше потниците и отивахме да играем. Играхме доста грубо на тренировка, много по-грубо от колкото в шампионата. Така в неделя имахме чувството че играем приятелски срещи“, обяснява Луиджи Мартини.

giorgio-chinaglia.jpg

Джиорджио Киналия

В друг мач от шампионата, Лацио губи на полувремето от Верона с 0:1 на собствен терен, когато Маестрели се ядосва и забранява на играчите си да се оттеглят в съблекалнята. 11те остават на терена с кръстосани ръце, всеки на поста си. Това подлудява публиката , а когато играчите на Верона се завръщат на терена ги очаква 11 разярени бика и истерична публика. Мачът завършва 4:1 в полза на домакините. Терорът на римляните се развихря из Европа. През 1970 първи си изпатват англичаните от Арсенал. Джон Робърт, бивш защитник на лондончани разказва: “Преди мача, от делегацията на Лацио получихме подаръци – кожени чанти. Доста от моите съотборници намериха този подарък за доста женски. Разсърдено един играч на италианците нападна МакНаб с въпросната чанта и му се нахвърли. Две минути по-късно, в ресторанта настана истинска битка.“. Но кулминацията идва 3 години по-късно, пак срещу отбор от Острова. Този път потърпевши са играчите на Ипсуич. Италианците стигат до там да нападнат противниците си още в съблекалнята. След тази случка те получават 3-годишно наказание, което по-късно е смекчено на 1 година.

Проклятието

Върховата точка, играчите на Лацио достигат когато нападнати от привърженици на Рома в навечерието на римското дерби. Изнервените играчи на небесносините изкарват оръжията си и започват да стрелят и за щастие без пострадали. Да си припомним намираме се в Италия на криминалността, в Ботуша бушува своеобразна гражданска война подклаждана от екстремистки настроения. На зеления килим нещата не стоят по добре за Лацио. След силните 73-74-75, Лацио завършва на скромното 13то място през сезон 75/76. За 5 години бандата от Рим успява да излезе от анонимността, да покори върховете на италианския футбол и да се срине. След скромния сезон отборът се разделя като рок-група след 2 добри албума. На 2ри декември 1976 почива диригентът на отбора – Томазо Маестрели – сполетян от рак той отнася със себе си особения си подход в управлението на групата си. Смъртта на Маестрели не изкупува греховете на играчите си. Пино Уилсън отнася 3-годишно наказание във връзка с Тотонеро през 1980. През 1990 Фрусталупи загива в пътен инцидент. Киналия е следен от полицията по подозрение за връзка с мафията, а Пуличи се замесва в аферата с фалшивия паспорт на Хуан Себастиан Верон. Колкото до “Русият ангел“ – Ре Чекони за последен път е видян в една римска бижутерия, където влиза на 18ти февруари 1977, бърка в джоба си и изкрещява: “Горе ръцете“. Няколко секунди по-късно получава куршум в корема, а 30 минути след това почива в болницата и с него и лудите години.

Остави коментар

*

KingFootball.info 2009. Theme by Web Hosting Yes and Premium Wordpress Themes