Filed Under — Знаеш ли?

– Винаги бие дузпите в дясно. – подхвърля треньорът.

– Негово дясно или мое дясно? – пита вратарят.

– Негово дясно, глупак такъв! – се ядосва треньорът.

– Той знае, че ние знаем, че бие в дясно, тоест ще бие в ляво. – се намесва един играч.

– Щом знае, че ние знаем, че бие в дясно, и че очакваме да бие в ляво, значи ще бие в дясно. – се намесва втори.

– Да, но почакайте! Той знае, че ние знаем, че той знае какво очакваме да направи! – казва трети.

long-penalty

Афишът на филма

В това убийство на невинни мозъчни клетки, вратарят е Фернандо, пълен загубеняк. По принцип той гледа мачовете на отбора си от резервната скамейка пиейки биричка. Но тази неделя той ще застане на вратата, на терена до супермаркета, в който бачка. Миналата седмица, в последен и решаващ мач от шампионата, докато неговият екип води в резултата с един гол, титулярният вратар се контузва провокирайки дузпа в последната минута на срещата. Публиката нахлува на терена, съдията прекратява мача, а лигата отрежда дузпата и продължението да се доиграят следващата неделя. И този загубеняк Фернандо трябва да се справи. Ако спаси дузпата, отборът минава в горна дивизия. През решителната седмица, целят отбор се грижи за него: черпят го по биричка, водят го по кръчми и барове. Но на него изобщо не му пука, всичко което иска е Сисилия, дъщерята на треньора.

Признайте си, много добър сценарий: дузпа в последната минута… прекратяване на мача… вратарят загубеняк става звездата на отбора… Много хубаво за да е истина. Така си е! Филмът на Роберто Сантиаго, вдъхновен от разказа на аржентинският писател Освалдо Сориано, излиза на големият екран в Испания на 9 март 2005. Филмът се казва “Най-дългата дузпа за всички времена“ и разбива всички класации на Пиренейският полуостров, бие дори Oceans Twelve. Най-невероятното е че в момента когато започва промоцията на филма, сценарият се реализира на истински терен, по време на официален мач.

Всичко започва на 23 януари 2005 в Трухило (Естрамадура – люлката на испанският футбол според истинските специалисти). Местният отбор, на три точки от лидера в шампионата, се изправя срещу Алагон в първа регионална дивизия. Минутата е 90та, резултатът – 1:1, когато съдията отсъжда дузпа в полза на домакина. Грешката е на вратаря на гостуващият отбор. Излизайки от терена хвърля ръкавиците си в лицето на арбитъра, докато съотборниците му се нахвърлят върху страничния рефер, заплашвайки го да напуснат терена на свой ред. При всичко случило се, главният съдия прекратява мача. Трухило подават контестация, и молят да им бъде отсъдена служебна победа, но според законите на испанската футболна асоциация, лигата на Естрамадура решава че дузпата и продължението, дължащо се на получилия се инцидент, ще се доиграят на… 24 март, с други думи 2 месеца по-късно.

Филмът е комедия, която иска да покаже как един най-обикновен човек става звезда за един ден.“, обяснява пред телевизионните камери режисьорът Роберто Сантиаго. Но да се върнем в реалността. Медиите отразяват мачът Трухило-Алагон с огромен интерес, като мач от Шампионската лига. Означава се кой ще бие дузпата, този който ще даде победните три точки на отбора си, това е голмайсторът на отбора Хуан Хосе Паблос, 22-годишен работник в железария. Всички го наричат Уили, прякор даден му толкова отдавна, че никой не знае точната причина. Срещу него ще застане резервата Лусиано, ченге от Алагон. Последните два месеца резервният вратар прекарва тренирайки дузпи. За разлика от него Уили не бие нито една. Дори не пожелава да гледа филма на Роберто Сантиаго. Суеверие?

Четвъртък, 24 март, сутринта, отборът на Трухило провежда нормална тренировка… Напрежението нараства. Многобройните фенове пристигат на стадион Хулиан-Гарсия-де-Гуадиана в Трухило. Посещаемост – 2000 зрителя, или 10 пъти повече от мача на 23 януари. Зад кулисите старците от охраната наблюдават вратарят да се загрява с крем-карамел. „Голям е, силен е“, казват те. Уили, той, не загрява. Железарията, в която работи, не го е освободила още. Кой ще бие дузпата за Трухило? Треньорът запазва драмата пред журналистите до последният момент, взимайки мориньовски паузи. Не всеки ден, медиите отразяват мач от регионалната лига. Броени минути преди началото, Уили се появява и слага край на въпросите кой ще бие дузпата. Всички се приготвят за дузпата и двете минути добавено време. На излизане от съблекалните, Уили и Лусиано позират за фотографите. Начинание което се оказва по-дълго от представянето им на зеленият килим. Най-накрая арбитърът дава началният сигнал и всички се насочват към мястото за изпълнение на наказателен удар. И ето го и кметът, най-печелившият от цялата история. Играчите на Алагон се опитват да объркат съдията и да разконцентрират Уили, но напразно. Голеадорът взима топката, поставя я на бялата точка очаквайки сигнала на съдията. Срещу него, Лусиано на гол линията се опитва да забрави виковете на 2000 екзалтирали фенове струпали се зад вратата. Мъжът в черно най-накрая изпуска напрежението струпало му се през последните два месеца. Уили се засилва, спира за малко походът си към топката, засилва се, удря…в дясно на вратата и ГООООЛ. Лусиано не избира ъгъл, дори не помръдва. Преди да излезе на терена, е споделил със съотборниците си: “Няма да се хвърлям, сигурен съм че ще бие в средата“.

Остави коментар

*

KingFootball.info 2009. Theme by Web Hosting Yes and Premium Wordpress Themes