Filed Under — История

gigi-meroni-5.jpg

Джиджи Мерони

В същата епоха,  същия пост, същият бунтовнически дух, Джиджи Мерони е достоен двойник на “Големия“ Бест. Може би и повече от него, но това никога няма да го узнаем. Жертва на автомобилна катастрофа, Мерони никога няма да има възможността да спечели “Златната топка“ или да се срине в алкохола. “Пеперудата граната“ (Farfalla Granata) както го наричат още ще остане завинаги младата звезда на италианския футбол. Това е поредния разказ за играч – бунтари, а защо не и ексцентрици  на своето време.

Още в началото на кариерата си в Дженоа, 20-годишния Мерони показва своя футболен талант и непокорен характер – кара страхотна ретро-кола, облича се в скъпи костюми, слуша поп и живее с италиано-полякиня женена за друг. На терена историята е почти същата. Ливио Прада – първият му треньор в отбора на Комо, откъдето е родом, си спомня: “На теория той играеше в дясно, но веднага след началото на мача той се разхождаше с топката по 4-те края на игрището. Както в живота, така и на терена, Мерони правеше каквото си пожелае.“. Със своите 60 килограма, достойни за категория “перо“, Джиджи представлява ужаса за защитниците с бързината си безкрайните си финтове. Всичко в него напомня за Джордж Бест – петият Битълс от Манчестър. “За мач от КЕШ, на летището във Виена се засякохме с отбора от Манчестър. Когато Джиджи видя Бест, го погледна сякаш са най-добри приятели, а всъщност той никога не го беше виждал.“, споделя Алберто Карели, негов съотборник в Торино.

gigi-meroni-1.jpg

В крак с модата

Извън игрището, Джиджи се изявява като дизайнер. Той сам прави скиците за новите си костюми, които най-известните шивачи в Торино правят за него. Когато захвърли моливите, той хваща четката и започва да рисува. “Луиджи рисуваше по цели нощи, най-вече портрети и авангард.“, споделя Кристиана Юдерсанд, годеницата му по онова време. Мерони предпочита книгите и галериите пред тъмните барове и непресъхващата чаша, подобно на един Бест-джентълмен.

Нестихващата му любов към Кристиана играе важна роля в живота на младия футболист. Те се запознават през 1962 и в първите години докато той живее в Торино, а тя в Милано, Джиджи пътува често посред нощ само за да я види и да й подари роза. Всичко това зад гърба на тираничния треньор на Торино – Нерео Роко. Когато треньорът ги засича, футболистът представя приятелката си като негова сестра. През 1965, родителите на Кристиана, които гледат с лошо око на Джиджи, уреждат сватбата на дъщеря си с местен богаташ. Мерони скача в колата си и потегля към Рим за да осуети сватбата, но не стига на време. В крайна сметка 4 месеца по-късно Кристиана побягва и се нанася при Луиджи в Милано. Нека припомним обстоятелствата на епохата – в Италия, водена от Християндемократическа партия, разводът е забранен и съвместният му живот с омъжената Кристиана му носи много критики от страна на медиите.

gigi-meroni-4.jpg

На терена

В националната селекция Мерони също среща съпротивата на ръководството. През 1963, селекционера Едмондо Фабри, задължава играчите си да са подстригани и обръснати. Мерони е сломен за първи и последен път. През 1965 преди приятелската среща с Полша, Мерони публично отказва да се подстриже. На следващите дни, той се показва със странни шапки и слънчеви очила. Все пак намира място в Скуадра за Мондиал 66‘, но търка пейката през по-голяма част от времето, но това не попречва на критиците да изсипят цялото си разочарование от безславното отпадане на отбора върху Мерони.

gigi-meroni-3.jpg

Мерони

През 1967, Джиджи се намира на кръстопътя на съдбата. Едва на 24 години, бъдещето му като футболист е несигурно. “Истинската ми професия е художник“, подхвърля той в едно интервю. Планът му е ясен: още няколко години във футбола да събере достатъчно пари и след това да прекара остатъка от живота си със своята Долсинея и четките. Уви съдбата е отредила друго за него. На 15 октомври 1967, след победата на Торино срещи Сампдория (2:4), Мерони и съотборникът му Полети са в настроение да пийнат по едно в отсрещния бар. Когато решават да станат и да извикат приятелките си, прекосявайки улицата, един Фиат засилен по мокрото шосе засича двамата футболисти.

gigi-meroni-2.jpg

Джиджи – художникът

Перони се отървава на косъм, но същото не може да се каже за Джиджи. Той почива по-късно в болницата. Някакво проклятие гони футболистите на Торино след катастрофата в Суперга. Иронията в тази тъжна история е че шофьорът на Фиата е един от най-големите фенове на Торино, в колата му са окачени снимки на отбора и Мерони. Атилио Ромеро е освободен няколко дни по-късно и присъства на погребението заедно със 20 000 фена. Следващата неделя, той също отива на стадиона за да види своите любимци как разгромяват градския съперник, Ювентус с 4:0. Най-невероятното в тази история е, че именно този Атилио Ромеро, отговорен за смъртта на Джиджи, е избран за президент на Торино. Съдбата понякога може да бъде извратена.

Остави коментар

*

KingFootball.info 2009. Theme by Web Hosting Yes and Premium Wordpress Themes