Filed Under — Знаеш ли?

През 1989, привържениците на Чарлтън, изнервени от заточението на Селхърст Парк, стадионът на вечният враг – Кристъл Палас, решават да обновят Дъ Вали. Стратегията : да създадат политическа партия и да се наложат на местните избори. Завръщане към епопеята, която обедини един клуб и неговите привърженици, един град и неговите жители, футболът и местната демокрация.

Алан Симонсен и носталгията към стадиона

the-valley-2.jpg

Дъ Вали

До 1982 семейство Гликстен, баща и син, господстват в Чарлтън, но дяволското изкушение ги кара да си продадат душите на Марк Хюлайер. Президент и привърженик, той мигновено привлича Алан Симонсен, носител на Златната Топка за 1977, но също толкова бързо зарива касата на отбора в дългове. На помощ идва инвестиционен фонд ръководен от Джон Фрайер, който откупва отбора. Въпреки всичките прехвърляния от собственик на собственик, Гликстен остават собственици на стадиона, който решават да преобразят в жилищен комплекс. На Чарлтън му остава единствено да се премести на Селхърст Парк, стадионът на Кристъл Палас. Заточението ще трае цели 5 години, а доста от феновете дори отказват да присъстват на домакинските мачове, но въпреки това се събират за гостуванията на отбора. Тъкмо в този контекст се ражда “The Voice of The Valley“, списание създадено от група фенове-активисти наричана още “Addicks“ : “С това списание ние всички си дадохме сметка, че сме болни от една и съща болест : Носталгията. Това заточение ни направи отбор.“, споделя Ричард Хънт, фен и публицист.

Създаване на партията в подножието на трибуните

the-valley-3.jpg

Дъ Вали в окайващо състояние

През март 1989, Роджър Ауен откупва отбора заедно със стадиона и съобщава, че е бил конкретизиран план за обновление на Дъ Вали. В неделя сутрин, опиянени от радост, а може би и от нещо друго, запалянковците се явяват на арената, под проливен дъжд, да положат първите стъпки в ремонтната дейност. Доста жалко начинание, тъй като само няколко месеца по-късно, общинският съвет отхвърля проекта : “Обяснения като шумът и задръстванията в дните на мач отдалеч намирисваха на лъжа и измама. Единственият “приемлив“ аргумент беше проблемът с височината на трибуните, който щели да засенчват живущите до стадиона. “Приемлив“, защото няколко месеца по-рано същият този съвет одобрява строежа на 23-етажна жилищна сграда на стотина метра от стадиона. Всъщност искаха да ни преместят на брега на Темза. Цялата тази история беше с икономическа и политическа цел.“, обяснява Алан Хейс, братът на Бен, настоящ президент на фен-клуба. От този момент недоверието и омразата към местната власт растат неимоверно. Дани, третият от братята Хейс си спомня : “Кампанията започна малко след това. Знаехме, че трябва да ударим там където боли най-много – урните. Няколко дни по-късно получих обаждане : “The Valley Party“ бе създадена и аз бях кандидатът й.“.

the-valley-1.jpg

На произвола на съдбата

Целта и ясна и точна : да се спечелят възможно най-много гласове на следващите избори. “Единственото, което искахме бе отборът да се завърне и дори не отговаряхме на други въпроси. Нямаше да знаем какво да правим, ако ни бяха избрали“, признава Стив Диксън, един от лидерите на групата. Рисковете на начинанието са многобройни : тотална липса на опит в политиката, футболът няма същата популярност средната и висшата класа както днес, а и най-вече непристанните проблеми с футболните хулигани. Стратегията : да се подсили носталгията към добрите стари времена (Чарлтън изживява златният си век преди и по време на Втората Световна Война).

Кампанията навлиза в решителен период. Раздават се флайери, “The Addicks“ обикалят от врата на врата. Обаче политическите съветници на партията предвиждат разгром, и несъмнено : единият е фен на Тотнъм, а другият на Манчестър Юнайтед. Въпреки лошите предсказания, партийците не се отказват, точно обратното – мотивират се още повече. Мотивация, която вселява известна степен страх у “врага“.

The D-Day, 13 май 1990, в избирателните пунктове се настанява една доста обтегната обстановка. В крайна сметка партията отнася 11% от гласовете и не печели нито едно главно място в съвета. Въпреки това победата е значителна, тъй като двама от най-големите противници в съвета губят местата си : единият по политически причини, а другият след хулиганска проява над фен на Чарлтън. Година по-късно поради липса на субсидии и пресъхнала каса, Чарлтън все пак напуска Селхърст Парк за да се нанесе на… Ъптън Парк, стадионът на Уест Хам, намиращ се на другият бряг на Темза.

charlton-fans.jpg

Феновете

Начело на “Valley Investment Plan“, Ричард Хънт събира един милион лири, а клубът от своя страна се разделя с два от играчите си за да плати ремонта на родният дом. В крайна сметка, на 5 декември 1992 Дъ Вали отваря врати за първият домакински мач. Първи мач и първа победа (1:0). Въпреки неуспехите на отбора, тази победа остава една от най-значимите в историята му.

В наши дни, общинският съвет субсидира Чарлтън, а Дъ Вали с 25те си хиляди места дава работа на доста хора от квартала.

История за един отбор в битка за дома. Битка водена не на улицата, потрошавайки общинска и частна собственост, а в избирателните секции. Битка изразяваща категорично силата на силата на думите и делата пред тази на насилието и разрухата.

Остави коментар

*

KingFootball.info 2009. Theme by Web Hosting Yes and Premium Wordpress Themes