Filed Under — История

От 1969 до 1978 Холандия изживява златният век във футболната си история. Никой не е забравил Аякс на Йохан Кройф и “Оранжевите роботи“, но кой си спомня за клуба пионер на Лалетата? Фейенорд Ротердам и зашеметяващият Вим ван Ханегем, първият холандски отбор носител на КЕШ за 1970…

van-hanegem.jpg

Ван Ханегем

Днес всеки е забравил. Това може да е проклятието на Ротердам и Фейенорд, винаги на опашката след Амстердам и Аякс, Айндовен и ПСВ в сегашни дни. Всеки е забравил, но преди червеният оркестър на Кройф, който печели три поредни КЕШ (71,72,73), Фейенорд на Ернст Хапел, австрийският магьосник, записва името си на най-престижното отличие на Старият Континент само година по-рано.

ernst-happel.jpg

Ернст Хапел

Десетилетие в което холандският футбол се намира в невероятен подем. Причината се крие в поколението на свръх-надарени футболисти и в революционните методи прилагани от треньори като Вили Кмент (64-67) и Бен Питърс (67-69) за Фейенорд преди идването на Ернст Хапел (69-73), и Ринус Микелс (65-71) после Стефан Ковач (71-73) за Аякс. Двете школи творят един доста изобретател футбол базиран на техническите умения индивидуалността в атака и една зонова защита в която всеки се включва : заченките на тоталния футбол. Вилхелмус (Вил) Янсен, един от творците както на клубно, така и на национално ниво, споделя : “До финала на Аякс за КЕШ, загубен срещу Милан през 1969, холандският футбол страдаше от странен синдром. Когато всичко вървеше добре бяхме неустоими, но при най-малкото препятствие се сривахме като някои неопитни малчугани. Съмнението винаги беше наблизо. За сметка на това този финал ни подейства, на нас във Фейенорд, като превключвател. Ако Аякс може да стигне до финал, защо и ние да не можем, все пак спечелихме титлата и купата, един прекрасен дубъл. Аякс е изворът на подема на холандският футбол. На следващата година бяхме водени от една нова жажда за успехи и от невероятният Ернст Хапел, не много разговорлив, който не спря да ни повтаря че тази година купата е достижима.“.

rinus-israel.jpg

Ринус Израел

Създаден през 1908, от група млади докери, клубът от най-голямото пристанище в Европа ще се нарича Вилхелмина (в чест на една от кралиците на Холандия). Първата копка е направена на 19 юли в кафе “De Vereeniging“. До 1912 отборът ще сменя името си при всяко преминаване в горна лига поради юридически причини. През 1924 “Докерите“ печелят първата си титла. Следват дълги безлични години, за да се стигне до 1969 и пристигането на Ернст Хапел : “Знаех че на холандските футболисти не им достига малко. Опитах се на им втълпя че всичко е възможно, при условие че вярват в себе си и спазват игровата схема.“, си спомня австрийският магьосник. След великолепен дубъл на следващата година (1970), Червено-Белите атакуват Купата с големите уши. Рейкявик и носителят на купата, Милан, са елиминирани без кой знае какви проблеми. Хапел изгражда играта на отбора върху 4 ключови играчи. В защита Ринус Израел, който отсява всички топки в близост до наказателното поле и ги доставя до полузащитата, където топката поемат двамата адаши Вим, Янсен и ван Ханегем. Първият десничар, по-скоро дефанзивен, оркестрира пресата по целият терен; вторият, левичар, представлява истинският архитект на играта на отбора. За разлика от звезди на Аякс, Вим ван Ханегем не прилича на нищо. Със смъкнати гети, разчорлена коса, небръснат, като че ли току-що е станал от леглото. Въпреки това блестящ както в последните 15 метра, където великолепната му техника няма равна, така и в дългите си подавания, доставящи идеални положения за шведският централен нападател Ове Киндвал, човекът с решителните попадания. Бъдещ партньор (година по-късно) на магическият квартет, Вим (още един) Рийсберген споделя: “През онази година имаше два Фейенорд: този за КЕШ и този за Ередевизе. Единият брилянтен, другият посредствен…“. В последствие Ворварт (ГДР) на четвъртфинал и Легия Варшава на полуфинал попадат в капана наречен Фейенорд. За втора поредна година ще има холандски отбор на финал за КЕШ.

Милано, 6 май 1970, Фейенорд и неговите 25 000 фена ще трябва да се справят с блестящият Селтик, носител на купата 3 години по-рано. Селтик, големият фаворит, който по  пътя към финала елиминира Бенфика, Фиорентина и Лийдс. В неописуема атмосфера, Фейенорд разбива противника не без помощта на безкомпромисният Киндвал. Дошъл две години по-рано, викингът ще запише 129 гола в 144 мача за 5 сезона. Към невероятните 0.9 гола на мач трябва да се добавят и всичките му асистенции, за да се придобие понятие за важността му за отбора. Годината е 1970 и както на всеки 4 години е време за Световно Първенство в Мексико, но въпреки успехите на двата си водещи отбора, “Лалетата“ ще го гледат по телевизията, лишени от десерт от българската “паплач“.

feyenoord-1970.jpg

Фейенорд 1970

Следващото ястие ще започне с десерта: Междуконтиненталната купа, която по това време се определя в два мача, противопоставящи Фейенорд и Естудиантес. Първият мач се играе в Буенос Айрес на Бонбонера, стадионът на Бока Хуниорс, взет под наем за случая. Аржентинците водени от Хуан Рамон Верон (бащата на Хуан Себастиан) изпускат победата в мача, който завършва 2:2. Това несъмнено се оказва един от най-трудните мачове в историята на Фейенорд, след който играчите иронично сравняват големината и цвета на синините си. Подобна враждебна атмосфера се настанява и в мача реванш, където холандците се измъкват с минималното и задоволително 1:0 с гол на резервата ван Даеле. За да “отпразнува“ подобаващо гола, уругвайският защитник на Естудиантес Оскар Мигел Малбернат, в доста “fair-play“-стил, изтръгва нервно очилата на голмайстора и ги стъпква, под претекст че в Южна Америка такива артикули са абсолютно забранени на терена. В крайна сметка Фейенорд ликуват с последния съдийски сигнал. На стадиона, както и в града, цари неописуема атмосфера: Фейенорд са на върха на света. Празненствата нямат край. Някои играчи се запътва към “Inferno“ (митичен клуб в Ротердам), а други се отправят към Амстердам и престоят им там няма да е безпроблемен. Със сексуалната еманципация на холандското общество доста от играчите си позволяват услугите на нежния пол.

Месец по-късно, Ротердам се събужда с ужасен махмурлук. Румънският шампион изхвърля шампиона на света още в първия кръг на КЕШ (0:0 и 1:1). Завръщането на планетата Земя е болезнено. След няколко хаотични седмици, Ернст Хапел успява да вкара отбора в правия път и да намери по-почетно, за отбор от ранга на Фейенорд, място в класирането на Ередевизе. През това време Аякс започва европейския си тур, който ще трае цели 3 години. Повлиян от някаква невидима сила, всичко което печели на европейска сцена, Аякс губи вкъщи. От друга страна, Фейенорд изхвърлен от Европа съсредоточава сили в Холандия и отнася в Ротердам шампионската титла за 1971. Следващата година е под знака на Аякс и немислимите 5 купи: титла и купа в Холандия, Суперкупата на Европа, Междуконтиненталната купа и КЕШ в… Ротердам. През сезон 73/74, Аякс, лишен от Кройф преминал в Барса, напуска безславно КЕШ, победен в първи кръг от ЦСКА София. В същата година Фейенорд печели Купата на УЕФА, която слага край на епохата Янсен – ван Ханегем.

Холандският футбол го очаква едно безцветно десетилетие за да дочака края на 80те и  идването на дуото Гулит – ван Бастен, към коeто ще се присъедини по-късно Рийкард.

Остави коментар

*

KingFootball.info 2009. Theme by Web Hosting Yes and Premium Wordpress Themes