Filed Under — История

Глава Първа

don-revie.jpg

Дон Риви

jack-charlton.jpg

Джак Чарлтън

Не слушайте тези които ви казват, че Манчестър Юнайтед на Джордж Бест, Ливърпул на Шанкли или Селтик на Джок Стейн, са най-великите британски отбори от 60те и 70те години. Защото единствено Лийдс на Дон Риви може да претендира за трона. Това е портрет на един мъж и на един отбор (прякор – “Dirty Leeds“ или още “Dirty Dozen“), който се провалят близо до целта, толкова често, че дори хората забравят, че те “почти“ винаги печелят.
1972, майска неделна сутрин. Зле обръснат и прозяващ се, Джак Чарлтън (“Джаки“, брат на легендарния Боби Чарлтън) се буди в 4-звездната си стая. Колегата му от съблекалнята, несресан, дръпва от цигарата, допивайки кафето си. Били Бремнър, гениалният шотландски плеймейкър на Лийдс, мечтаещ, вчера беше голям ден за него и отбора му. Вчера, златното поколение на ФК Лийдс Юнайтед, най-накрая се сдоби с ФА Къп, юбилейната купа, срещу Арсенал, носителят на купата. Нарочно за да се усложнят нещата и поради незнайни административни причини, английската футболна федерация задължава отборът от Йоркшир да играе предпоследният мач от шампионата (срещу Челси) в срядата преди финала за купата, а последният мач (срещу Уувърхемптън) два дни след вече споменатият финал.

allan-clarke.jpg

Алан Кларк

След победа над сините от Лондон, Лийдс изостава само с точка от Дарби Каунти, чиито играчи са вече във ваканция, и с мач по-малко. Ако Лийдс надиграе Арсенал в събота и вземе точка на Вълците, ще запише великолепен дубъл. Събота, финал на ФА Къп, Лийдс печелят с великолепен гол от плонж на Алан Кларк в последните минути на мача. Няма време за радост, очаква ги важен мач в понеделник. Играчите отпътуват директно за бирмингамското предградие, Уувърхемптън. В автобуса, както обикновено, братята Грей и Питър Лоримър са DJ-и със своите рок касети, докато старите кучета Джони Джайлс и Били Бремнър се подлагат на “northern soul“ терапия. Два дни по-късно с армия от контузени играчи, Лийдс се проваля в своя поход към дубъла (1:2). На два пъти играч от Вълците отразяват удари към вратата с ръце без арбитърът да отсъди наказателен удар. Прибирането в съблекалнята прилича на погребение. На свое лице Кларк се опитва да се разбере лично със съдията както му е по реда. В богатата с разочарования история на Лийдс, загубата от Уувърхемптън има специално място във витрината. По-късно Алан Кларк споделя: “Въпреки Купата от събота, сякаш нищо не бяхме спечелили“.

Дон Риви, архитект на бабилонската кула

bremner-revie.jpg

Били Бремнър и Дон Риви

Преди пристигането на Дон Риви на мениджърският пост през 1961, трудно бихме могли да намерим място на Лийдс във английският футболен пейзаж. Най-голямото постижение на отбора за момента е може би “раждането“ на Джон Чарлс, първият британски футболист в Италия (в Ювентус през 50те). През март 1961, Лийдс агонизира във втора дивизия. Дон Риви, който прекратява кариерата си като играч (през 1962) на 34-годишна възраст именно в Лийдс, спекулира относно бъдещето си. Първите години не са лесни. През 1962 отборът се спасява от отпадане в последния кръг от шампионата. Обратът се получава може би в края на 1962. Играещ треньор, Риви осъзнава че не може да води битката на двата фронта, и решава да прекрати състезателната си кариера. Отмъква от Евертън своят заместник на върха на атаката Били Колинс, който 3 години по-късно ще бъде избран за най-добър играч на годината. Дава нов шанс и на Джаки Чарлтън, “жирафа“. Възползващ се от младостта на отбора, той му предлага… своят авторитет и светоглед. Риви старателно предотвратявам неговият отбор, наподобяващ вавилонската кула, да се раздели по националности. И така, в отбора никога няма да има уелски кланове, шотландски племена или английски партии. Изгражда, малко по малко, една фамилна атмосфера в отбора, с традиционното петъчно бинго. Въпреки лудите години (60те), Риви успява да съхрани здравите връзки в отбора и да запази голяма част от ефектива си дълго време (с над 500 мача са Бремнър, Лоримър, Джайлс, Чарлтън и тн.).


Глава втора 

В бяло, като Реал

billy-bremner.jpg

Бремнър

Ако в колективното британско подсъзнание, Лийдс на Дон Риви няма същото място като Манчестър на Мат Бъзби или Ливърпул на Шанкли, то това се дължи на безплодието на играта си. Риви представлява един Муриньо на миналото, или един Гьоталс каращ в лявото платно. Той твори най-вече според съперника. Изучава грижливо тайните на съперниковата тактика и ненавижда случайността, неочакваното и несигурното. Както и известните си наследници (Муриньо и Гьоталс), той изисква безкрайна точност и търпение от своите играчи, карайки ги понякога да играят контузени и да надхвърлят възможностите си. Бързо, в знак на почит към Реал Мадрид, той настоява за напълно бял спортен екип за сметка на сините фланелки. “Сигурен съм, че нашият отбор ще достигне величие сравнимо с това на Реал Мадрид“, декларира без заобикалки малко след връщането на Лийдс в английският елит. През 1964, Лийдс е шампион на Втора Дивизия. На следващата година, със същият отбор, Риви изпуска дубъла с малко. Загуба на финала за Купата срещу Ливърпул (1:2) и загуба на шампионата с голова разлика в полза на Манчестър, двата вечни врага.

Бъдещето трае дълго

terry-cooper.jpg

Тери Купър

Издигането на клуба е толкова необикновено, че дори този двоен провал се представя почти като перипетия. Все пак, можем да приемем този провал като пророчески. Той ни дава развоя на събитията за следващите десет години: винаги в челото, но никога победители. Лийдс играе ролята на заекът, който гледа как костенурката печели,  в известната басня. От 1965 до 1974, не завършва никога извън челната четворка, отнася две титли (69 и 74), и завършва 5 пъти на второ място (65, 66, 70, 71, 72). Маниаците на тема статистика, се пресметнали, че за периода – 9 дълги години – 13 допълнителни спечелени точки щяха да позволят на Лийдс да спечели 7 титли за 8 години. За купата, момчетата на Риви достигат до финала 4 пъти (65, 70, 72, 73) и отнасят трофея към Елънд Роуд само веднъж. Далеч от това да се задоволи с английската сцена, Revie’s boys са ужас за Европа. Печелят два финала (Купата на УЕФА през 1968 и 1971) и губят още 3 други (Купата на УЕФА през 1967, Купата на купите – 1973 и КЕШ – 1974).

john-giles.jpg

Джон Джайлс

Можем да упрекнем Дон Риви, за това че не поставя целите си, или за това че не пести силите и енергията на играчите си. Той е предобеден, че трябва да живее и умре с тези, с които е започнал. Той не изгражда династия или клуб, а едно семейство. Той формира един отбор. Живее с него, без да го променя или доста малко, от началото до края. Всички, които го следват, го приемат като баща. На терена, Джони Джайлс, без да бъде капитан (роля която е дадена на легендарният Бремнър, чиято статуя украсява един от входовете на Елънд Роуд), представлява неговият наследник, почти негов двойник, този който би искал да види на мениджърският пост след него. Даващ си сметка, че отборът му застарява и не върви повече напред, Риви решава да се раздели със Лийдс след един последен успех (титлата през 1974) и да продължи кариерата си в националният отбор.

leeds-65.jpg

Лийдс Юнайтед 1965

norman-hunter.jpg

Норман Хънтър

Личност, колкото обичана, толкова и оспорвана, за това че иска победата независимо от цената и начинът (Риви е обвинен в опит за подкупване на мачове, когато неговият отбор се бори да не изпадне в Трета Дивизия), Риви не преживява раздялата си с Лийдс, както и отборът от своя страна. Три години по-късно, по време на световните квалификации за СП 78, Риви решава да напусне националният отбор и да подпише невероятен договор с отбор от  Емирствата. Това негово решение е прието като дезертьорство и е наказано като такова: Риви получава 10-годишна забрана да тренира английски клуб. Големият Лийдс потъва, дефинитивно, една майска вечер 1975, във финал за КЕШ, победени от: старостта, Байерн Мюнхен, един объркан съдия, натрупаното разочарование от отминали загубени финали и от фенове, на които седалките на Парк де Пренс не се оказват доста удобни. Седем години по-късно отборът се връща във Втора Дивизия. Риви от своя страна съобщава, че е застигнат от тежка болест. Той е прикован на инвалидна количка докато светлината му не угасва през май 1989. Най-голямата загадка остава тази невероятна вярност на играчите. Как започват всяка година, след сезон с над 60 мача и завършващ с жестоки загуби и отчайващо разочарование в края му? “В началото на всяка година, никой не ни вярваше че можем да успеем“, обяснява Джайлс, “След всичко което изживяхме, много отбори, много играчи, щяха да бъдат просто мъртви от изтощение. Но при нас, нямаше нито един протест, нито едно обществено обвинение. Всеки пазеше спокойствие и си казваше че ще продължим напред през следващата година. ЗАЩОТО ЗНАЕХМЕ ЧЕ СМЕ НАЙ-ДОБРИЯТ ОТБОР“.

Остави коментар

*

KingFootball.info 2009. Theme by Web Hosting Yes and Premium Wordpress Themes