Filed Under — История

boca-juniors-1976.jpg

Бока 1976

През 1976, Бока Хуниорс няма титла от 6 години, докато “Златните кокошки“ на Ривър Плейт открадват един куп отличия. Още по-лошо : “Милионерите“ добре тръгнали в Купа Либертадорес 76′, смятат да спечелят това континентално отличие преди “Младежите“. Недопустимо… Във вихъра, президентът Армандо уволнява треньора Рожелио Домингез обвинявайки го че е копирал стилът на Ривър. На поста е назначен Хуан Карлос Лоренцо, лудакът който проваля Аржентина на Световното 62′ и 66′. Повлиян от Хеленио Херера, Лоренцо се опитва да бъде “европеец“: говори за “научни“ тренировки, забранява дрибълите, сменя номерата на тениските за да обърка противниците, дори се “ебава“ с журналистите. Лоренцо добива слава три години по-рано в Испания с Атлетико Мадрид (шампион 73′).

Автомобилни гуми, чанти с желязо и плувни басейни

mouzo.jpg

Моузо

Едва пристигнал в Буенос Айрес, поставя на място играчите си: “Тези които искат да играят на топка да отидат да играят с малчуганите!“. Анулира високоплатените турнири през лятото за да проведе подготвителен лагер, където отговарящият за физическата подготовка Хорхе Кастели (“Професорът“ – “el Profesor“) подлага отбора на “Дванайсетте подвига на Херкулес“. Роберто Моузо си спомня: “Това беше едно истинско военно обучение. Тренирахме с автомобилни гуми и чанти пълни с олово за сила и издръжливост. Преди Кастели тренировките бяха доста готини. Но по негово време имахме много стриктно разписание за това кога да се храним, спим или тренираме. Ставахме в 5ч сутринта за да тренираме от 6ч до 7ч30, след това отново в 11ч и накрая от 17ч до 19ч игра с топка. Боляха ни мускулите и главите. Но когато дойде първият мач, тази убийствена подготовка ни даде криле! Що се отнася до Лоренцо, той беше изключителен тактик и голям хитрец. Заповядваше теренът да се полива преди мач, но не малко, а докато не стане като плувен басейн. Желанието му беше да изтощи физически противника и да даде предимство на нашата подготовка. Колкото по-лош бе терена, толкова по-добре играехме.“. Бинго, благодарение на Лоренцо и хитрините му, Бока печели титлата през 76′. Но най-големият принос беше че Бока събуди Бонбонера и нейната Досе (“Doce“ – Дванайстият играч), най-горещата публика на планетата, която разтриса трибуните, а ако вярваме на легендата, дори и теренът трепери от ужасът който вселяват феновете.

Да си оставиш живота на терена

vicente-pernia.jpg

Висенте Перниа

Лоренцо, окрилен от постиженията на отбора, заявява: “Бока ще спечели всички титли следващата година.“. Той нарежда едно доста италианско 4-3-1-2 с един N°10 (Чино Бенитез) зад двама нападатели (Мастранджело и Фелмън). Защита от 4ма (Перниа, Са, Моузо, Тарантини) и 3 работливи пчелички в центъра (Суне, Риболзи, Веглио). Висенте Перниа споделя: “Нашата игра беше директна и бърза, не бяхме задължени да играем добре. Всичко което се искаше от нас беше да изпотим тениските и да се раздадем докрай, това беше всичко.“.

Слънчеви бани по време на мач

hugo-gatti.jpg

Хуго Гати

Основна цел за сезон 77′ е Купа Либертадорес. Груповата фаза Бока печели пред Пенерол, Дефенсор Монтевидео и … вечният враг Ривър Плейт. След това Бока взима и поредните си жертви: Либертад Парагвай и Депортиво Кали за да дойде финала срещу Крузейро (носителя на купата). Финалът се играе с разменено гостуване, при което двата отбора се неутрализират с по 1:0 в двата мача. При това развитие на обстоятелствата отборите трябва да изиграят един последен и решаващ мач на живот и смърт на митичния Сентенарио де Монтевидео. В редовното време 0:0, следват изпълнения от бялата точка. Хуго Гати ще се отличи… Гати, зле посрещнат в началото поради престоя му при “Милионерите“, замерван от трибуните с метли, които той събира преструвайки се че чисти вратата си с тях: гарантиран успех той става идолът на Бонбонера. “el Loco“ (“Лудият“) дриблира дори и нападателите, получава смешни голове, дори го гонят от мач за това че носи много къси шорти. Моузо споделя: “Понякога когато се обръщах го виждах облегнат на гредата със затворени очи да хваща тен докато ние се потихме.“… На Сентенарио, Гати прави единственото и решаващо спасяване: “Казах си: супер стигнахме до дузпи и бразилците са изморени. Да, ама не! Направо ми скъсаха мрежата! При последната дузпа, когато видях Вандерлей да се запътва към точката за изпълнение, веднага разбрах че тотално се е сринал физически. Хвърлих се в ляво и… готово – бяхме Шампиони!“. Бока печелят Либертадорес преди Ривър!

Никой не е непобедим, освен нас!

През 1976 Аржентина приема Световните финали, а военното правителство отстранява Бонбонера от програмата за обновяване на стадионите. Все още тази лоша репутация на Бока, която хунтата мрази толкова много, тъй като това е квартала на мургавите не-аржентинци наричани още “cabesitas negras“ (“малките черни глави“). Бока си отмъщава по подобаващ начин – великолепен дубъл: първо Купа Либертадорес (0:0 и 4:0) срещу Депортиво Кали на финала. Междуконтиненталната купа срещу Мюнхенгладбах ще бъде малко по-трудна за спечелване. След първият мач на Бонбонера (2:2), Перниа и компания се съмняват в успеха. “В самолета за Германия, през целия полет говорихме само за това. Като кацнахме бяхме изпълнени с ярост и жажда за победа. Преди мача Лоренцо ни каза: ‘Знаете ли какво казват в Аржентина? Смятат че сме неспособни… Но знайте че никой не може да ни победи, НИКОЙ НЕ Е НЕПОБЕДИМ, ОСВЕН НАС!’. Благодарение на Тото Чърчил, Хуниорс  разбиват М’Гладбах с 3:0 и се прибират победоносно в страната. Трябва също да се отбележи, че за световните финали нито един играч на Бока не намира място в националната селекция, която междувременно прибира златото вкъщи.

Диего, златното момче на народа

maradona.jpg

Марадона

Синьо-жълтите не взимат нито една титла през 78′ и 79′. С това приключва ерата Лоренцо. За щастие късмета им се усмихва през 1980 когато някой си Марадона, примамван от богаташчетата на Ривър, изявява желание да се присъедини към мърльовците от Бока. Перниа един от тези които се грижат за новодошлото хлапе: “Диего беше свръхнадарен, но все още се учеше. Не беше някоя си капризна звезда, а и ние не му правехме подаръци. Тук той се кали психологически и физически. Ако беше отишъл в Ривър със сигурност щеше да му бъде по-лесно, тъй като те играеха повече с топка, но може би нямаше да стане големият Диего, който познаваме всички.“. Бока печели Метрополитано (шампионатът на Буенос Айрес), но не успява да задържи Диего (24 гола), трансфериран в Барса. Един единствен сезон е достатъчен на Марадона, да се превърне във вечният идол на отбора: “Диего беше един ‘cabesita negra’, момче от гетото.“. За Бока следва едно девствено десетилетие, но с Бонбонера винаги пълна до пръсване. Ще дойдат най-накрая 2000 на Карлос Бианки с големи шлемове, но това е друга история.

Остави коментар

*

KingFootball.info 2009. Theme by Web Hosting Yes and Premium Wordpress Themes