Filed Under — История

george-best-7.jpg

Джордж Бест

Винаги на лимита на възможностите си, в дрибълите, в шофирането, винаги в крачка, все по-бърз. В края на кариерата си, Джорджи продължаваше да дриблира, докато животът не го препъна в една ноемврийска вечер. Живот, обобщен от следната формула по време на погребението му: Марадона – good, Пеле – better, Джорджи – the Best.

george-best-3.jpg

Джордж Бест

Годината е 1966. Пеле плаче, смята да сложи край на кариерата си за националният отбор. Скапано английско Световно първенство. Прекършен от българи и португалци, задминат от унгарците Алберт и Бене, прокълнат е той. По-добре е да приключи със Салесао, а и Джорджи е там. Джордж Бест! Световната купа е под европейска доминация Англия, ГДР, Португалия и СССР. Няма повече място за артисти. С изключение на един: Джордж Бест. През 68, Джордж играе freestyle, триумфира с Манчестър за европейската купа и приключва сезона като голмайстор в английското първенство с 28 попадения. Бест е свободен. Свободен, както бяха Пеле, Гаринча и ДиСтефано, класиците от преди. Пеле, отчаяният Крал, подхвърля: “Джордж Бест е най-добрият играч на планетата“. Бест не влиза в системите, правилата, схемите или тактическите планове. Каква е тактиката? Мат Бъзби, треньор на Манчестър Юнайтед, казва на своите Червени Дяволи: “Дайте топката на Бест!“, или с други думи: “Той ще свърши останалото“… The Best & the rest (Бест и останалите). Толкова е просто.

george-best-6.jpg

Купонджията

Джорджи е Belfast Boy. Разбойник. Между кротките си съотборници: дисциплинираният англичанин Боби Чарлтън (Златна топка 66), подвластният шотландец Денис Лоу (Златна топка 64), Бест отбелязва 68ма със своят философски камък. В оспорван финал за КЕШ срещу Бенфика (1-1 след редовното време), Бест отпушва мача в продълженията, след слалом в португалската защита, включително и вратарят: 2-1 за Манчестър. В края на краищата победа за Манчестър (4-1).

george-best-5.jpg

Наздраве

1968, четна година, както съотборниците си (64 и 66), Бест се сдобива със златното кълбо на Франс Футбол, и неговото червено палто символизира преминаването от чернобелият футбол от миналото към цветната телевизия на бъдещето.

george-best-1.jpg

На терена

През 69та размириците във Белфаст съживяват северно-ирландският тумор. Бест отваря собствен пъб и нощен бар, колекционира блондинките за еднократна употреба, но остава верен на чашката. Тогава Йохан Кройф се предлага за наследник на Бест в категорията free-styler. Кройф е свободен: не влиза в системите, правилата, схемите или тактическите планове. Принцът на Амстердам отбелязва хет-трик срещу Бенфика за КЕШ и слага Бест в кутията на носталгията, но холандците са спрени от Mиланската милиция на финала. Йохан разбира, че не може да е извън системата.

george-best-4.jpg

Дъ Бест

Истинският free-styler остава за винаги Джордж Бест, последният мохикан, наследникът на футболът на 50те. Звездата на Най-Добрият замига в зелено и червено в тази тъжна ноемврийска вечер.

Ерик Кантона: “На първата си тренировка в Рая, Джордж, тръгва по любимото си дясно крило, оставя зад себе си Господ, заемащ постът на ляв бек, и бележи. Ще се радвам ако ми запази място в отбора си. Джордж Бест, исках да кажа, не Господ.“.

Боби Чарлтън: “Доста дълго време имах погрешно мнение за Джордж Бест. Бяхме съотборници в Манчестър, но не споделяхме еднаква концепция за живота и работата. Мислех, че Джордж е мързелив, не работи достатъчно и, че може да се окаже опасен за отбора в известна степен. Можеше да има негативно влияние върху екипа. Аз бях пълната противоположност.

george-best-2.jpg

Джордж Бест

По онова време, нашите взаимоотношения бяха напълно нормални, не лоши, но не и добросърдечни. Бяхме твърде различни за да бъдем приятели. Разправяха, че сме се били, че той не ми подава топката и, че съм ревнувал от неговата популярност. Всичко това е една лъжа. Кога си промених мнението за него? Разбрах, че съм минал покрай нещо когато Ерик Кантона дойде в Манчестър. Ерик доста приличаше на Джордж, имаше нужда от повече свобода от другите за да покаже геният си, трябваше да му имат пълно доверие и да го оставят да си живее както си иска. Наблюдавах как Алекс Фъргюсън му даваше свободата да разкрие таланта си. И така, годините заличиха различията ни, и доста се смеехме на миналите дни.“.

george-best-funeral.jpg

Последното пътуване

Денис Лоу: “За мен този ноемврийски петък беше много тъжен. Познавах Джордж от 40 години и бях до него в последните му минути. Беше изключителен мъж, фантастичен играч, от изключителна класа, чаровен и симпатичен мъж. Сприхав и войнствен, с прости думи, той е един от 10те най-велики играчи за всички времена. За мен беше чест да бъда негов съотборник“.

Остави коментар

*

KingFootball.info 2009. Theme by Web Hosting Yes and Premium Wordpress Themes