Filed Under — История

В началото на 60те, Португалия е затворен в режима. Никаква нотка на надежда не крепи португалския народ. В този така труден за норода момент идва Бенфика и налива малко надежда в сърцата на една изгубена в диктатура нация. Повече от десетилетие Бенфика царува в Кралство Европа.

la-luz.jpg

Ла Луш

Началото на приключение е дадено на 28/02/1904 в квартал Белем (Лисабон) и носи името „Sport Lisboa“ и има за щаб кварталната аптека. Играчите се събират, но има малък проблем, къде ще се играе. За щастие друг лисобонски отбор, „Grupo Sport Benfica“, се намира на другата крайност. Двата обора се обединяват за да създадат „Sport Lisboa e Benfica“. Многобройни дисциплини се развиват в клуба. Въпреки нарастващата популярност , отборът остава вечен наемател, местещ се от стадион на стадион из столицата. Бенфика остава в сянката на гранда Спортинг, за да дойдат 30те  и постепенното издигане на отбора.

bela-guttman.jpg

Бела Гутман

През 1953, президентът Богало, се обръща към „акционерите” (феновете) за построяването на митичния Ла Луш: „Този стадион трябва да е дела на всички ни. Ние сме въоръжената ръка на нишите идоли. Ще работим с хиляди като един.”. Това изпълнено с лиризъм обръщение носи своите плодове, а даренията заваляват под всякаква форма: вино, билети за томбола, бижута… „Цимент, цимент! Това е викът на народа! Ще построим стадиона с цимент дарен от най-голямото асоциативно движение в страната.”. Този подвиг, ще остане завинаги гравиран в португалската колективна памет. От този момент Бенфика категорично остава в сърцата на една нация, като отборът на народа. Торба по торба, събират се близо 900 000 тона цимент. Първата титла от новата ера идва бързо, още през 1956 след драматичен завършек на шампионата.
Следващата година се отбелязва с идването на унгарския специалист Бела Гутман. Доста самоуверен, бившият играч на Хонвед не понася критики, а и да си признаем, не му се случва да греши. Твенте, Милан, Сао Паоло, Гутман оставя следата си навсякъде. По пътя си към Бенфика, унгарецът преминава през Порто за една бърза титла. Още с влизането си в длъжност, Гутман освобождава голяма част от наличния състав, за да даде място на едно ново поколение млади играчи. Гутман обръща поглед също към португалските колонии: Мозамбик и Ангола, където черпи таланти като Марио Колуна, Жозе Агуас. За наставленията преди мача, Гутман не се мори: „Вкарайте 3 пък после ще видим.”.

mario-coluna.jpeg

Марио Колуна

Воден от унгарския специалист и наложената от него игра, изградена върху простотата на тактическите схеми и указания, Бенфика отнася с лекота шампионата, а на следващата година достига финал за КЕШ срещу Барселона. Барселона, която отстранява по пътя си петкратния шампион Реал Мадрид, е считан на ултрафаворит. Във финал изпълнен с обрати, президентът на Бенфика, Де Брито, изпада в безсъзнание и довършва мача в съблекалните. Когато идва на себе си, пред него стоят играчите… и купата с големите уши.

eusebio-3.jpg

Еузебио

Докато ви разказвам тази история, в далечна Африка, една 19-годишна надежда чака своя час. Името й, Еузебио Да Силва Ферейра, бъдещата легенда, която ще преобрази световния футбол с изключителния си нападателен стил. С Еузебио в редиците си, Бенфика става непобедим, а Ла Луш се сдобива със славата на непробиваема крепост. Един от лидерите на отбора, Марио Колуна споделя: „Отборите, които ни гостуваха, вече не се чудеха как да не загубят, а как да не загубят с много.”. След спечеленият финал срещу Барселона през 1961, идва и 1962 когато португалците се изправят срещу Реал на Пушкаш, мач който ще остане в историята като най-драматичния финал. Амстердам Арена, с унгарския магьосник, мадридчани повеждат с 3:1 до полувремето, за да дойде моментът на Еузебио, който нанизва 2 гола, а Бенфика отнася купата с главозамайващото 3:5. След испанската хегемония в КЕШ се задава нова португалска такава. Но португалско надмощие е прекършено още в самия си зародиш от миланските братя, Милан и Интер, след два загубени финала (63та, 65та). Нападателното 4-2-4 се изтощава срещу италианското катеначио.

Впоследствие Гутман е уволнен след молба за повишение и се разделя с клуба с изказването: „Бенфика никога вече няма да спечели европейска купа, докато ръководството не ми изплати дължимото.”. Проклятието няма да дочака. Докато 8 футболисти тренират в басейна, повреда в електрическата система прокарва ток в него. От басейна ще излязат само 7 играча. Бенфика остава един от големите в Европа, а можеше да бъде новия Реал.  През 1968, Еузебио и компания достигат още един финал, този път срещу Манчестър и скандалния Бест. В доста драматичен мач англичаните отнасят купата на Острова. Бенфика се оттегля от европейската сцена, но запазва статуквото си в родното първенство.

Равносметката е 40 години и 6 загубени финала, а унгарското проклятие все още виси над Ла Луш.

Остави коментар

*

KingFootball.info 2009. Theme by Web Hosting Yes and Premium Wordpress Themes